Заглавие

Отдавна бе преминало полунощ. Частен детектив Майлс тежко се преобърна в леглото си. Сп бледите си ръце на пианист стискаше завивките. За няколко секунди остана неподвижен, сякаш очуден, после изведнъж разтвори широко очи. В полусъница беше видял отдавнашни запознанства ,които рязко му бяха върнали яснотата на мисълта. Покри лицето си с ръце, след това се понадигна, опрян на лакът. Частен детектив Майлс отхвърли завивките и се изправи. Краката едва го държаха, ни подпирайки се на стената, той запристъпва. Лицето му изразяваше тревожно отчаяние. Къщата беше потънала в тишина и неговите несигурни, провлачени стъпки отекваха. Частен детектив Майлс влезе в кабинета си и остана заслепен от лампиона, който включи. Забърза към писалището и отмести случая с интернет запознанства. Не намираше писмото. Претършува чекмеджето, докатао се задъхваше все повече и повече. През капаците проблясваха първите зари на утрото. Улицата оживяваше. Джулия се беше събудила и се опитваше да разбере защо баща й изглежда толкова покрусен. По-късно тя закара частен детектив Майлс до летището. Той й повери случая с разследваните интернет запознанства. Катани отиде на централната гара и се качи на първия влак. Беше решил отново да се подслони в манастира. Игуменът го намери разстроен повече отвсякога. Яд го беше на целия свят, но най-вече на него самия. Въпреки опитите на игумена да го утеши, частен детектив Катани беше депресиран. Той прекара няколко дни в размисъл ,ровейки се в миналото си и питайки се дали той все още можеше да има някакво бъдеще. Мисълта за Джулия често се прокрадваше в съзнанието му. Не беше успял да се сбогува с нея. За втори път изостави спокойствитео на манастира, за да се върне сред хората, които обичаха шумния и външен израз на живота. Частен детектив Катани се обади на Джулия и и разказа за интересните му запознанства с най-различни хора в манастира. Джулия набързо облече сакото, грабна чантата си и излезе от къщи. На автогарата нямаше жива душа. Придвижи се още малко напред с колата. През деня тук беше място за запознанства, но сега беше неприятно място. Няколко премрзнали пътници се вмъкнаха в бара. Зад бензиностанцията тя видя някаква сянка. Беше частен детектив Катани, ойто се шмугна бързо в колата. Джулия искаше да отиде с него в Семио. Стъпването на острова бе за Катани като муркане в миналото. Сега, когато гледаше вилата ,която се издигаше на върха на острова, сърцето му се свиваше. Започна да тършува навсякъде и в една стая намери много предмети,които някога му бяха скъпи. Спомняше си всички запознанства. Беше си играл с толкова много деца тук. Старият му баща го пращаше тук всяка ваканция.

Да избяга, но къде. Но Майкъл като е срещнала, е знаела вече. Искала е да започне на живота си следващия етап, в който живеят заедно жените и мъжете и поколение създават зад интериорни врати. Но в същото време ясно сметка си е давала, че не би могла Клот да накара чувствата й да разбере. Знаела е, че остро ще се противопостави настойницата й на факта, че приема сериозно любовта си към Майкъл. Клот пълно право би имала да се възпротиви за интериорни врати. За жалост не беше Майкъл съпругът, който би трябвало да избере Вики. Пътят, по който да тръгне се е канела, е нямало до щастието и до пълноценния живот да я заведе. Той до болката би я завел, до разочарование и смърт. Тя би могла волята си да наложи и този брак да осуети, Вики да убеди от него да се откаже за интериорни врати. Клот може би е успяла Вики да убеди да не се жени за Робърт Майкъл и да го изостави.

Денят бе уговорен, часът и мястото, но младоженец й младоженка не се появиха, не се обадиха, не изпратиха писмо за интериорни врати, не се извиниха… Вики нищо на хората не би казала, които да я спрат биха могли. Клот и Антея преди всичко. Но Ели Тел е обичала винаги и имаше върху нея голямо влияние. На ЕлиТел е съобщила за интериорни врати, че за Майкъл Робърт смята да се омъжи. Мис Тел това знаеше. Сигурно й е писала.

Но все нещо между тях трябва да се е случило. Нещо, което очите на Вики може би е отворило и е помогнало по-добре да разбере с интериорни врати що за човек е, да види от характера му някои черти, за които не си е давала сметка преди това.

Раздвоена личност — нещо, което не могат околните да доловят, ако нужната квалификация нямат. Майкъл Робърт трябва шизофреник да е бил, с раздвоено съзнание; у него трябва две отделни личности да са съществували зад интериорни врати. Едната е доброто приятно момче, чиято най-хубава черта е желанието за щастие. Но другата личност е резултат от умствена деформация, желание да убие не врага си непременно, а когото обича. Може би е убил Вики, без сметка да си дава какво означава това и защо го прави за интериорни врати. На този свят много ужасяващи неща има – душевни заболявания, на съзнанието деформации. Две пенсионирани, възрастни жени заедно живееха, работили цял живот и приятелки.

След икономическата криза от 2008година строителсният бранш пое нова насока. Няма ги вече лесните кредити, безотговорните им потребители и аматьорите, решили с една построена сграда да станат милионери. Много агенции за имоти софия фалираха. Пазарът на тези услуги се сви, защото намаля търсенето. Предлагането на имоти софия не намаля, защото застроена площ има много и навсякъде. Хората, обаче, нямат средства и възможности да купуват. Всички допълнителни услуги и бизнеси, които са пряко свързани с недвижимостите също претърпяха сериозни промени. Съкращаването на персонал в тези сфери доведе до покачване на безработицата и до влошаване на положението в страната. Неминуемо, това оказва влияние върху стандарта на живот в страната. Освен че нямат средста за купуване на имоти софия, хората нямат средства и за по-обикновени ежедневни потребности. Така за средния българин новото жилище остана на заден план. Ако за повечето хора кризата донесе негативи, то за други донесе обратното. Много амбициозни и находчиви бизнесмени направиха добри пари по време на един от най-тежките периоди за страната, Европа и света. Именно те имат възможността да купуват имоти софия и в страната. Много чужденци, които виждат потенциала на страната ни, също избират да инвестират в имоти софия или в страната. Освен че имаме евтина работна ръка, земята ни е плодородна и тепърва ще се развиваме в много икономически аспекти. От една страна, чуждите инвестиции са добре дошли за бедния български народ. От друга страна, в даден момент ще бъдем силно зависими от хора, живеещи извън нашите граници, но разпореждащи се с нашите земи и имоти. Всичко има позитиви и негативи. Към момента закупуването на имоти София и страната са от полза, а за в бъдеще ще се справяме с резултатите от тези действия. Разбира се, не е изключена и възможността чуждите инвеститори и изискванията им да променят ситуацията, но в положителна насока. Ако те успеят да наложат успешни модели на работа, които българите да спазват, то със сигурност, ще спечелим. Ако развиват различни бизнеси, ще има по-голяма трудова заетост, повече приходи за хората и пари за харчене. Определено чрез инвестиции и развиване на износ на стоки и услуги би могла да се задвижи икономиката. Тогава и българите ще си търсят имоти София, защото ще могат да си ги позволят. Общо взето, нещата са свързани. Веригата е една и съща навсякъде, въпросът е някой да започне да я развива. Остава ни надеждата, че това ще се случи и в България и ще преодолеем не само световната финансова криза, но и българската двадесетгодишна такава.

Мари отново прочете указанията, които бе надраскала с една от хубавите писалки и проумя, че не сеа й нужни. Знаеше точно къде се намира Брад. Смачка листа и го хвърли в кофата. Мари отиде до спалнята си отвори кутията за бижута. Сложи няколко гривни на ръката си тръгна към колата. Реши да вземе кучето със себе си. Мари бързо подкара по алеята. В полицейското управление на Сан Франциско Махони си наля първата чаша кафе за деня. Качеше по коридора и си мислеше за Мари. Наля си още едно кафе и отново провери файловете – разписянието на самолетите, частните полети. Махони се облегна назад. Той поръча връзка с вила Мимоза. Отговори му Ник. Той му разказа за Брад Кейн. Махони наклони стола си назад и въздъхна със задоволство. Ник му каза, че Мари е изчезнала и че децата също ги няма. Махони му отвърна да не прави нищо. Махони затръшна телефона.х Свърза с Интерпол и им съобщи за ситуацията. После се обади и на ФБР. Само след час Махони вече летеше за Вашингтон на борда на специален самолет. През целия път се молеше да пристигни навреме.Обезумяла от тревога, Фил крачеше по терасата на вила Мимоза. Сребърните гривни на ръката й се поклащаха в такт с движенията й. На връщане от летището Ник й беше разказал накратко всичко, което се бе слмучило до момента. Ник стоеше ,подпрян на една колона и пишеше нещо с една от елегантните писалки на Мари. Фил се спря и го погледна. Очите им се срещнаха и тя разбра, че и той се измъчва от същите ужасни мисли. Ник намери смачкания лист хартия до кошчето. Написаха една бележка с ена от хубавите писалки на Мари и казаха на икономката да я предаде на първия полицай, който пристигне във вилата. После се качиха в червената алфа и следваъки указанията на Мари, тръгнаха да търсят кафенето в някакво селце в Провманс.То беше типичо крайпътно заведение. Собственикът седеше подпрян на бара и четеше вестник. Вдигна поглед когато Мари влезе в завединито. Бижута с кристали Сваровски й дрънчаха, докато се приблиавашедо една от масичките. Поръча си бренди и вода за кучето си. Рошльо излочи водата си и се излегна под масата като възпитано френско куче.

Миналата седмица празнувахме християнският празник Цветница. Това е един прекрасен празник, на който много жени имат имен ден. И тази година трябваше да купувам два-три подаръка за близки приятелки. Много се чудех какво да избера. Ходих по магазините няколко пъти, за да разгледам за подходящи решения на моя малък проблем. Бях влезнала в един онлайн магазин за бижута, в който харесах доста неща. Имаше едни изключително интересни пръстени, които бяха толкова нестандартни, че не можех да спра да ги разглеждам. Бях сигурна, че моята близка приятелка Маргарита щеше да се влюби в тях. Проблемът беше, че и двата подаръка, за който разглеждах тогава, трябваше допълнително да съгласувам с другите, с които щяхме да ги подаряваме. Затова се уговорих с нашата обща приятелка Моника да отидем до магазина и тя да види какво съм харесала и да изберем един конретен от всичките нестандартни пръстени. Нямаше как да й подарим само това, тъй че щяхме да помислим и за някакво допълнение към подаръка. Имаше много други красиви бижута, но те не се връзваха с уникалните пръстени, от които избирахме. Затова решихме да оставим другите бижута и да й изберем красив шал. Имаше интересни решения и от шаловете, така че се постарахме да изберем някой, който да се съчетава поне с един от хубавите пръстени. Направихме чудесна комбинация, която се хареса много и на Маргарита. Това беше най-важното. Именничката да е доволна. Другият подарък, който направих за Цветница беше обици и колие с камъни Сваровски. Този страхотен подарък го подарихме петима приятели на една наша обща близка именничка. Тя беше голяма почитателка на бижута Сваровски, затова нямахме големи колебания в избора. Аз знаех какви бижута има тя и избрахме такива, каквито все още не си беше купила. Нашата добра приятелка Калина страшно много се зарадва на красивите бижута Сваровски, които й бяхме избрали. Най-хубавото е, че откакто сме й ги подарили, тя ги носи постоянно. Третият подарък за Цветница, който трябваше да направя, беше за леля ми. Единствено на нея сама трябваше да купя и избера подарък. Това беше хубаво, защото не трябваше да се съобразявам с желанията и на други хора. Бях решила да й избера и на нея някое от красивите бижута в магазина. Спомних си, че скоро си беше изгубила едната обица и затова реших да й купя нов комплект. Сигурна бях, че това е най-удачният избор измежду другите бижута. Това бяха всичките подаръците, който направих за Цветница. И тази година беше многохуабво изкарване с положителни емоции и хубави подаръци.

Имаше бюро и писалище, от времето на кралица Ан, инкрустирани със седеф, шкафове и няколко тежки викториански кресла. Пердетата бяха избелели и овехтели, от басма, а килимът според бе ирландски. Канапето бе огромно, а кадифената тапицерия – протрита доста.
Другите сестри вече там бяха за игри за момичета. Станаха на крака, когато Мери влезе, едната чаша шери й подаде, а другата до един стол я придружи. Сестрите знаеха изглежда какви проблеми може гърбът да създава. Най-възрастната бе хубава висока жена, с черна прибрана коса, мургава. Другата бе за игри за момичета доста по-млада. Бе слаба, с посивяла коса, руса някога, а сега неугледно падаше върху раменете й и на венец напомняше. Би могла възрастната Офелия да играе. Клотилд спокойно би могла да бъде Клитемнестра — да убие в банята съпруга си с удоволствие, но никога не бе имала съпруг, да търси обяснението за игри за момичета там едва ли можеше, но нямаше Агамемнон в тази къща. Седнаха и започнаха да разговарят за игри за момичета. Мисис Глин от стаята излезе навярно до кухнята. Изглежда тя най-много от трите се занимаваше с домакинството. За игри за момичета разговорът в обичайната посока тръгна. Клотилд обясни, че къщата на семейството им е принадлежала, дядо им я построил, от него я наследил чичо им, а след смъртта му трите сестри я получили. И ремонтите на игри за момичета са много скъпи в наши дни. Принудени били да оставят на произвола на съдбата много неща –  голяма зимна градина, стопанските постройки, малката оранжерия до къщата. Тази къща с меланхолия е пропита, с тъга, която отстранена с игри за момичета не може, защото твърде надълбоко е стигнала. Беше потънала в тъга…
Вечерята бе обикновена — овнешко с печени картофи, кейк със стафиди, сметана и безвкусна паста. По стените на трапезарията картини висяха. Мери реши, че са семейни викториански портрети, без художествена стойност за игри за момичета. Бюфетът бе тежък и голям, от тъмен махагон направен. Завесите – тъмночервени, а махагоновата маса можеше спокойно да побере 10 души.
Мери заговори за игри за момичета и случките по време на екскурзията, но те не бяха много и скоро темата беше изчерпана. И преди при тях са идвали приятели на Робърт, пътуващи със същата екскурзия. Като цяло тя е организирана за игри за момичета много добре. Не е възможно на всички вкусове да се угоди. Естествено е да желаят по-младите да ходят и на хълмовете да се изкачват, за да погледнат пейзажа.

Миналата седмица сменяхме старата ни дограма с нова. Решихме да сложим алуминиева, защото изолира добре, а и стои хубаво. Избрахме да сложим кафява алуминиева дограма вместо бяла, защото си отива повече както на апартамента, така и на външната част на блока. Много се чудехме коя фирма да изберем. Четохме форуми и разпитвахме приятели. Накрая отидохме да говорим със съседите ни, които също си бяха сложили кафява алуминиева дограма преди година. Те бяха много доволни както от фирмата за дограма, така и от самата дограма. Казаха ни, че момчетата, които са я поставяли са били професионалисти и че до момента не са имали никакъв проблем с тяхната дограма. Освен това бяха доволни и от шумо- и топлоизолиращия й ефект. Разликата в сметката за ток се е усетила значително. След разговора с тях нямахме никакви съмнения какво ще изберем за вкъщи. Взехме телефона на фирмата за дограма и се свързахме с нея. Уточнихме какви размери ни трябват, какво точно искаме като качество и цена и те какво могат да ни предложат. Уговорихме се за след седмица да започнат с работата. Те имаха готовност за работа почти веднага, което много ни изненада, защото очаквахме да ни бавят поне месец. Така началото на следващата седмица, момчетата започнаха работа по слагане на новата ни дограма. Бяха трима монтажници, които бяха много прилични момчета и действаха бързо и сръчно. От това също останахме изненадани, защото последните ни спомени от майстори бяха твърде отрицателни. Така момчетата приключиха със слагането на новата ни дограма за три дни. Бяхме много доволни, че всичко стана толкова бързо. Сега идваше неприятната част- цялостно почистване. Първоначално, имах колебания дали да не наема фирма за почистване на домове, но в последствие се отказах, защото майка ми щеше да дойде да помага. Двете успяхме да свършим с цялото почистване за два дни. Така за седмица нашият ремонт приключи. Апартаментът ни стана още по-приятно местенце за живот, а и по практично. Майка ми много хареса новата ни дограма, както и всички останали комшии, които дойдоха да видят какво сме направили. Те също се интересуваха какво правят другите, защото рано или късно идва време за ремонт. Това е нещо, което може да се отложи във времето, но не може да се избегне. Уикендът след ремонта и голямото почистване, решихме да прекараме приятно в разходки и забавления. Бяхме си заслужили почивката, а и след като всичко беше минало успешно, трябваше да се полее.

Той самият не може нищо да направи за игри с коли. Може всеки момент да умре. Ще го упълномощи като главен помощник да действа и ще се опита с една личност да се свърже, която може от полза да е. Мис Мери. Каза, че не иска адреса й да му даде за игри с коли, предпочита на избрано от него място да се срещнат. След това каза за невинна и очарователна, обиколка на исторически постройки, безопасна в замъци и градини и че ще осигури място на определена дата за игри с коли.

Трябваше сам най-подходящия момент да подбере, за да се представи на мери, ако реши, че е по-добре така. С неговия познат никакви основания нямаха да подозират друг човек в престъплението в игри с коли. Той бе разговарял вече с полицейския инспектор, със случая натоварен — много надежден, в подобни неща с голям опит полицай.

Няколко пъти в живота си Мери бе долавяла, че се извършва наблизо нещо лошо или в присъствието на лош човек се намира, това е все едно с много остро обоняние за игри с коли и мотори да си роден. Да доловиш, че изтича газ в кухнята, когато твърдят всички останали, че е наред всичко. Да различаваш един от друг парфюми без усилие. Имала една леля, която твърдяла, че да усети по миризмата може, когато лъже някой в игри с коли. Казвала, че съвсем отчетливо се променяла миризмата. Носовете им потрепвали и миризмата се появявала. Не знае вярно ли е или не, но тя се проявила забележително наистина в няколко конкретни случая в игри с коли. Веднъж казала на чичо й да не взема този младеж на работа, с когото сутринта разговаря. През цялото време го лъжел. После самата истина се оказа това. Чувство за злото,

Мистър Робърт умря за игри с коли и адвокатите му я поканиха за среща и с предложението му я запознаха. Предадоха й негово писмо, което нищо не обясняваше. След това не чу повече нищо в продължение на известно време. После писмо получи от фирмата за игри с коли, организираща тези обиколки, уведомяваха я, че е запазил приживе мистър Робърт едно място за нея и знаел, искал да я изненада и тази обиколка много ще й допадне. Наистина бе много изненадана. Предположи, че за игри с коли допълнителни указания ще получи по време на обиколката, поне знак или намек някакъв. Завчера, с пристигането си още, получи от три дами любезна покана, които тук живеят, при тях да отседне за игри с коли.

Имал алиби, така че и той не може да е бил. И хванаха този най-накрая. Много приятен на вид, но лошо досие имал. Крадял, чекове фалшифицирал и други неща. И за бащинство две дела. Не точно това с пожелания за рожден ден, но когато забременее момиче. Осъждат бащата и да плаща го заставят. Преди това живял с две момичета като съпруг…

А това момиче е било бременно. В началото, когато трупа намериха, всички мислеха, че е Нара Брад – племенница на мисис Брад от мелницата за пожелания за рожден ден. Непрекъснато с момчета наистина ходеше, също без следа от къщи изчезна. Никой къде е не знаеше, когато трупа намериха, всички смятаха, че е тя в началото. Беше съвсем друго момиче. А не откриха трупа на Нара Брад. Предполагат, че ще открият с пожелания за рожден ден и него някой ден, но смятат, че в реката е бил хвърлен. Обаче не се знае нищо. Човек никога не знае да открие какво може, докато нивата си оре. Веднъж ходила да види онова съкровище в Източна Англия, в една изорана нива за оригинални пожелания за рожден ден. Златни като на викингите кораби, огромни подноси златни… Човек не знае никога… Може злато да открие, може и труп да открие. Може злато да открие, преди 100 години заровено, или заровен труп преди 3-4 години, като Лукас с пожелания за рожден ден, която преди 4 години изчезнала. Намерили са я близо до Рейт. Човек никога не знае какво го чака!Колко тъжно нещо е животът!

Тук още едно момиче е живяло, което е убито. Живееше в Господарската къща за пожелания за рожден ден. Известно време преди това родителите си бе загубило при самолетна катастрофа. Отивали са в Испания или Италия. Мисис Глин, вече бе женена и в чужбина живееше, но сестра й Клот бе с оригинални пожелания за рожден ден към това момиче много привързана. Води я в чужбина – Франция, Италия и другаде, научила я беше на малко стенография, на машина да пише, по рисуване уроци… Мис Клот е много артистична и това момиче много обичаше пожелания за рожден ден. Когато изчезна то, тя се разстрои много, за разлика от мис Антея. Не е с всичкия си съвсем, както хората говорят. Умът й е размътен. Понякога да си приказва сама може да я видите и по много странен начин да клати глава за пожелания за рожден ден. Дядо им, който тук живееше, също малко особен беше. Упражняваше се в градината да стреля с револвера си, без причина някаква. Гордеел се с точността си.

Ако в миналото бе някакво престъпление извършила за хранителни добавки и протеини и мислила си бе, че е забравено вече, никак изключено не беше сега на старите проблеми сянката върнала се да бе за хранителни добавки и протеини, във връзка може би с разследването на Ели Тел за смъртта. Може би, че старото престъпление съживено ще бъде и разкрито, се страхуваше за хранителни добавки и протеини. Гледаше много интересно хората – първо в теб се втренчваше, а после през рамо надзърташе назад уплашено, сякаш имаше нещо зад нея, което със страх я изпълваше. Нея също да изключи не можеше. Тя би могла убийство да извърши за хранителни добавки и всякакви други протеини, ако преследвана се е почувствала, защото психически проблеми имаше очевидно, от нещо се страхуваше. Но това бяха предположения само и догадки, от тези по-конкретни възможности, които се бе опитала вече в автобуса да прецени за хранителни добавки и протеини. Но усещаше в дома им атмосферата повече от всякога. На следващия ден с Антея се разходи в градината. На главната алея на края някаква купчина имаше. Това се оказаха на бившата зимна градина останките. Поради липса на хранителни добавки и протеини с грижи тя неизползвана останала и запустяла постепенно, разпаднала се. Останките бяха на куп струпани и с пръст засипани. Едно растение пълзящо купчината бе покрило с хранителни добавки и протеини. Градинарите това растение използват много често, когато да скрият грозна постройка някоя в градината искат – полигонум. Това е растение от най-бързорастящите, което всичко изсушава и убива, върху което поникне. В известен смисъл за хранителни добавки и протеини е доста страшно. Покрива всичко. Има бели красиви цветове и на вид много приятно може да е. Когато го видя, все още разцъфнало напълно не беше, но щеше да разцъфти съвсем скоро. Гледаха го с Антея и й се стори, че много съжалява тя за хранителни добавки и протеини и загубената градина. Каза вътре какво е расло и остана с впечатлението, че си спомня от цялата градина само растенията от времето, когато малка е била. И много й се искаше пари да имат, тази купчина за да разровят за хранителни добавки и протеини, терена да изравнят и зимната градина отново да построят. Искаше в нея отново да засадят лози и праскови, всичко, което е било там преди. Изпитваше по миналото ужасна някаква носталгия. И нещо повече. Отново страха й почувства за хранителни добавки и протеини. Нещо я плашеше с тази купчина свързано.